Жълта Афъзка

Произход и разпостранение. Местен сорт с неизвестен произход. Отглейда се отдавна в района на Карлово. Разпостранен е слабо, предимно в Пловдивски окръг.
Агробиологична и екологична характеристика. Дървото е умерено рестящо. Короната е кълбовидна до почти разлята, средно гъста. Скелетните клони излизат под остър ъгъл. Плодоносещата дървесина се състой предимно в майски букетчета и цветни клончета. Цъфтежът е средно ран ( 2 – 3 дни по-късно то Червена афъзка и Енибаканка ). Самостерилен сорт. Опложда се взаимно с червена афъска. В плододаване встъпла рано и има много добра родовитост. Устойрив е на червени листни петна. Има добра устойчивост на ниските зимни температури. Чувствителността му на късните пролетни мразове и слани е по-слаба, отколкото на Червена афъзка, Плодовете узряват в началото на второто десетдневие на юли. Те са много едри ( 34 х 35 х 33 mm ), със средно тегло 24 g, кълбовидни, красиви. Коремният шев е слабо забелижма линия по повърхността на плода. Връхната точка е малка, ръждивокафява, разположена повърхностно. Кожицата е дебела, плътна бледожълта, при пълна зрялост жълта, с многобройни, трудно забележими, много требни подкожни точици, трудно белеща се от месото. Месото е умерено сочно, сладко, леко киселичко, със слаб аромат, напомнящ кайсиевия, с много добро качество. Костилката е дребна ( 14 х 7 х 10 mm ), със средно тегло 0,5 g, съставляващо 2,1% от теглото на плода, овална, сплесната, със слабо трапчинеста повърхност и слабо загладен коремен шев, почти без гребен. Отделя се много лесно от месото.
Технологична характеристика. Недозрелите плодове издържат добре на транспорт и са подходящи за консумация в прясно състояние и преработка в компот, конфитюр и нектар.