Стенлей
Стенлей

   Произход и пазпостранение. Получен е чрез кръстосването на Ажанска х Гранд Дък в Нюйоркската земеделска опитна станция Geneva, САЩ, през 1910 г. Ъ нас е внесен през 1961 г. и има голямо разпостранение.
   Агробиологична и екологична характеристика. Дървото е умеренорастящо. Короната е обреатно пирамидална, рядка. Водачът рано отслабва и губи надмощието си. Скелетните клони излизат под ъгъл около 45 грдуса, гарнирани са нагъсто с майски бокетчета. Пробудимостта на пъпките е добра, а разклоняемоста - слаба. Цъфтежът е средно ран. Сортът е добър обрашител, самофертилен. Рано встъпва в бързо нарастващо плододаване. Родовитостта е голяма и редовна. Толерантен е на шарка, слабо се напада от червени петна и средно от ръжда. Силно чувствителен е на ранно и късно кафяво гниене. Задоволително устойчив е на суша и незадоволително - на зимни и повратни студове. Към почвата не е особено взискателен. Подходящ е за интензивни насаждения, изискващи висока агро техника. Плодовете узряват през последното десетодневие на август и първите дни на септември - бързо презряват. Те са едри ( 49 х 37 х 36 mm ), със средно тегло 32 g, обратно яйцевидни, със слабо изразена шийка, несиметрични. Коремният шев е добре изразен, разположен в средно широка бразда. Връхната точка е светла, намира се в слаба вдлъбнатина. Кожицата е тънка, тъмновиолетово-синя с многобройни точици и силен налеп. Месото е зелено-жълто, плътно, със зърнеста структура, сочно с добри вкусови качества. Костилката е много едра ( 27 х 8 х 14 mm ), със средно тегло 1,53 g, съставляващо 5,2% от теглото на плода, овална, със силно трапчинеста повърхност, заострена към дръжката, почти отделяща се от месото.
   Техно логична характеристика. Навреме обрани, плодовете издърйат на тпанспорт. В пълна зрялост не понасят съхранение. Използват се за консумация в прясно състояние, за сушене, за ракия. Компотите получават отлична оценка, а сокът - много добра.


Тегера

Срок на зреене: 25 юли - 10 август.
Плодове: Едри, тъмносини до виолетово сини, твърди, сладко-кисели, ароматни, с отделяща се костилка. Подходящи за сушене.


Жълта Афъзка
Жълта Афъзка

   Произход и разпостранение. Местен сорт с неизвестен произход. Отглейда се отдавна в района на Карлово. Разпостранен е слабо, предимно в Пловдивски окръг.
   Агробиологична и екологична характеристика. Дървото е умерено рестящо. Короната е кълбовидна до почти разлята, средно гъста. Скелетните клони излизат под остър ъгъл. Плодоносещата дървесина се състой предимно в майски букетчета и цветни клончета. Цъфтежът е средно ран ( 2 - 3 дни по-късно то Червена афъзка и Енибаканка ). Самостерилен сорт. Опложда се взаимно с червена афъска. В плододаване встъпла рано и има много добра родовитост. Устойрив е на червени листни петна. Има добра устойчивост на ниските зимни температури. Чувствителността му на късните пролетни мразове и слани е по-слаба, отколкото на Червена афъзка, Плодовете узряват в началото на второто десетдневие на юли. Те са много едри ( 34 х 35 х 33 mm ), със средно тегло 24 g, кълбовидни, красиви. Коремният шев е слабо забелижма линия по повърхността на плода. Връхната точка е малка, ръждивокафява, разположена повърхностно. Кожицата е дебела, плътна бледожълта, при пълна зрялост жълта, с многобройни, трудно забележими, много требни подкожни точици, трудно белеща се от месото. Месото е умерено сочно, сладко, леко киселичко, със слаб аромат, напомнящ кайсиевия, с много добро качество. Костилката е дребна ( 14 х 7 х 10 mm ), със средно тегло 0,5 g, съставляващо 2,1% от теглото на плода, овална, сплесната, със слабо трапчинеста повърхност и слабо загладен коремен шев, почти без гребен. Отделя се много лесно от месото.
   Технологична характеристика. Недозрелите плодове издържат добре на транспорт и са подходящи за консумация в прясно състояние и преработка в компот, конфитюр и нектар.


Ханита

Срок на зреене: 30 август - 15 септември.
Плодове: Едри, тъмно виолетово сини, сочни с добър вкус. Подходящи за сушене.


Зелена Ренклода

Срок на зреене: 10-20 август
Плодове: Едри, сплеснато кълбовидни, жълтеникаво зелени, с мътна розова руменина по огряваната страна и многобройни подкожни точици. Месото е светло кафеникаво жълто, сочно, много сладко, ароматно, с отлични вкусови качества. Костилката е средно едра и се отделя.


Елена

Срок на зреене: 30 септември - 15 октомври.
Плодове: Едри, тъмносини, твърди, сочни, силно ароматни, с отделяща се костилка. Подходящи за сушене.


Чачанска Лепотица

Срок на зреене: 25 юли - 5 август.
Плодове: Средно едри до едри, овални, тъмносиньо оцветени, с обилен налеп. Плодовото месо е зеленикаво жълто, твърди, сочни, сладко-кисели, отделящи се от костилката.


Нансийска Мирабела
Нансийска Мирабела
Нансийска Мирабела
Нансийска Мирабела

Срок на зреене: 15-25 август.
Плодове: Дребни, слабо удължено кълбовидни, червеникаво жълти, с многобройни червеникави точици и слаб восъчен налеп. Плодовото месо е червеникаво жълто и много сладко. Костилката е дребна и се отделя. Подходящи за компот, нектар, ракия и сушене.


Пасифик

Срок на зреене: 15-20 август.
Плодове: Много едри, яйцевидни, синьо виолетови, с много добър вкус. Подходящи за компот, нектар, ракия и сушене.


Блек Стар

Срок на зреене: 10-15 август.
Плодове: Едри до много едри, плоско закръглени, тъмно виолетово сини с малка костилка, сладко-кисели.


Анджелино

Срок на зреене: 1-10 октомври.
Плодове: Много едри, плоско закръглени, тъмно виолетови, с малка отделяща се костилка. подходящи за прясна консумация и нектар.


Бляк Дайамант

Срок на зреене: 10-15 август.
Плодове: Едри до много едри, плоско закръглени, тъмно виолетово сини с малка костилка, плътни, сладко-кисели.


Карловска Афъзка
Карловска Афъзка
Карловска Афъзка
Карловска Афъзка

   Произход и разпостранение. Местен сорт с неизвестен произход. Това е най-популярният и най-размножаван джанков сорт в нашате страна. Разпостранен е клавно в Пловдивският окръг и по-специално в Карловският район. Основен стандартен сорт.
   Агробиологична и екологична характеристика. Дървото е силнорастящо. Короната е широка, обратнояйцевидна или високо кълбовидна, гъста. Стъблото е дебело, спираловидно засукано на дялове. Скелетните клони израстжат под остър ъгъл и силно се разклоняват. плодоносещата дървесина се състой бредимно от майски букетчета, който гарнират много добре скелетните разклонения. Цъфтежит е ран. Цамостерилен сорт. Опрешва се от Жълта афъска, Енибаканка, Уганцу и др. В плододаване встъпва рано ( 4 - 5 година ) и има много добра родовитост. Има обаче и форми от сорта, който раждат слабо и почти не дават плодове поради ненормално устройство на плодниците, затова за размножаване трябва да се подбират родовити форми. Не проявява особена взискателност към почвените условия. Чуствителен е към зимни и ранни пролетни мразове. Плодовете узряват през първото десетдневие на юли. Те са средно едри ( 26 х 28 х 29 mm ), със средно тегло 14 g, кълбовидни. Кожицата е средно дебела, здрава, розово-червена. Коремният шев е добре изразен. Месото е кремаво жълто, зачервено около кожицата, плътно, сочно, слабо кисело, с много добро качество. Костилката е средно едра ( 13 х 7 х 11 mm ), със средно тегло 0.62 g, състажляващо 4,3% от теглото на плода, плоскоелиптична, слобо грапава, почти се отделя от месото.
   Технологична характеристика. Плодовете издържат много добре на транспорт. Могат да се берат механизирано. Много добри са в техническа зрялост за компот и добри за нектар и конфитюр, както и за консумация в прясно състояние.


Алтанова Ренклода
Алтанова Ренклода

   Произход и разпостранение. Чешки сорт, получен между 1850 и 1860 г. от градинаря J. Prochazka от костилка на Зелена ренклода. У нас е пренесен отдавна, но е застъпен слабо. Основен стандартен сорт.
   Агробиологична и екологична характеристика. Дървото е силно растящо, маломощно. Короната е високо изградена, обратнопирамидална в млада възраст и широкопирамидална до кълбовидна по-късно, гъста. Стъблото и скелетните колони са дебели. Клоните са гарнирани добре, Преобладават майските букетчета. Цъфтежът е средно ран. Сортът е самостерилен. Опрашва се от Зелена ренклода, Стенлей, Кюстендилска слива, Ана Шпет и Буря. В плодо даване встъпват рано. Плододава редовно и има висока родовитост. Претижава висока сухоустойчивост и значителна устойчивост на цветните пъпки на ниски температури. Устойчив е на червени петна и слабо чувствителен на ранно кафчво гниене и ръжда. Невзискателен е към почва. Плодовете узряват в средата на август. Те са много едри ( 42 х 46 х 43 mm ), със средно тегло 46 g, кълбовидни. Коремният шев е поместен в дълбока и широка бразда. Кожицата е плътна, червеникаво-виолетова, със силен налеп. Месото е жълто, меко, нежно, сочно, много сладко, с много добро качество. Костилката е средно едра (19 х 9 х 14 mm ), със средно тегло 1,2 g, съставляващо 2,6% от теглото на плода, закръгленоелепсовидна, слабо трапчинеста, отделяща се напълно от месото. Коремният шев е със средно развит гребен, а гръбната бразда е широка и дълбока.
   Технологична характеристика. Плодовете издържат на превоз, когато се оберат в непълна зрялост. Подходящи са за консумация в прясно състояние и за преработка.