Стенлей
Произход и пазпостранение. Получен е чрез кръстосването на Ажанска х Гранд Дък в Нюйоркската земеделска опитна станция Geneva, САЩ, през 1910 г. Ъ нас е внесен през 1961 г. и има голямо разпостранение.
Агробиологична и екологична характеристика. Дървото е умеренорастящо. Короната е обреатно пирамидална, рядка. Водачът рано отслабва и губи надмощието си. Скелетните клони излизат под ъгъл около 45 грдуса, гарнирани са нагъсто с майски бокетчета. Пробудимостта на пъпките е добра, а разклоняемоста – слаба. Цъфтежът е средно ран. Сортът е добър обрашител, самофертилен. Рано встъпва в бързо нарастващо плододаване. Родовитостта е голяма и редовна. Толерантен е на шарка, слабо се напада от червени петна и средно от ръжда. Силно чувствителен е на ранно и късно кафяво гниене. Задоволително устойчив е на суша и незадоволително – на зимни и повратни студове. Към почвата не е особено взискателен. Подходящ е за интензивни насаждения, изискващи висока агро техника. Плодовете узряват през последното десетодневие на август и първите дни на септември – бързо презряват. Те са едри ( 49 х 37 х 36 mm ), със средно тегло 32 g, обратно яйцевидни, със слабо изразена шийка, несиметрични. Коремният шев е добре изразен, разположен в средно широка бразда. Връхната точка е светла, намира се в слаба вдлъбнатина. Кожицата е тънка, тъмновиолетово-синя с многобройни точици и силен налеп. Месото е зелено-жълто, плътно, със зърнеста структура, сочно с добри вкусови качества. Костилката е много едра ( 27 х 8 х 14 mm ), със средно тегло 1,53 g, съставляващо 5,2% от теглото на плода, овална, със силно трапчинеста повърхност, заострена към дръжката, почти отделяща се от месото.
Техно логична характеристика. Навреме обрани, плодовете издърйат на тпанспорт. В пълна зрялост не понасят съхранение. Използват се за консумация в прясно състояние, за сушене, за ракия. Компотите получават отлична оценка, а сокът – много добра.