Гермерсдорфска

Произход и разпространение. Немски сорт, известен още през 1850г. Разпространен е във ФРГ, ГДР, УНРи СРР. У нас е внесен през 1958г. Основен стандартен сорт. Разпространява се в цялата страна.

Агробиологочна и екологична характеристика. Дървото е силнорастящо, с пирамидална до широкопирамидална, средно гъста корона. Клоните са гарнирани много добре, предимно с майски букетчета. Цъфтежът е късен. Сортът образува интерстерилна група с Козерска. Опрашват се взаимно с Ламберт, Хеделфингенска и Наполеон. Започва да плододава средно рано, родовитостта му е много добра. Много силно чувствителен е на цилиндроспориоза. Има много добра студоустойчивост. При много валежи по време на зреенето плодовете се напукват. Не е взискателен към климатичните условия. Изисква леки до средно тежки, пропускливи почви. Плодожете узряват през третото десетдневие на юни. Те са едри (23 x 25 x 22 mm), със средно тегло 8,1g, широкосърцевидни, красива, с леко издута коремна страна и заоблен връх. Дръжчената ямичка е дълбока, широка. Дръжката е дълга, средно дебела. Коремният шев е слабо забележима черна линия. Гръбната страна е слабо издута, с плитка широка бразда. Кожицата е средно дебела, тъмночервена с черен оттенък, гланцова, с многоброини слабо забележими черни точици. Месото е плътно, светлорозово, около костилката по-тъмночервено, с розово-жълтеникави жилки, сладко-кисело, с много добри до отлични вкусови качества. Сокът е светлорозов. Костилката е едра(11 x 9 x 7 mm), със средно тегло0, 3g , съставляващо оклюоло 4,3% от теглото на плода, яйцевидна, гладка, почти отделяща се от месото. По външен вид плодовете приличат твърде много на плодовете на Козерска.

Технологична характеристика. Плодовете имат много добра издръжливост на манипулация и превоз и са отлична търговска стока. Подходящи са и за преработка в компоти.